Жизнените цикли на микробите: Бешам срещу Пастьор

В продължение на почти два века хората по целия свят са се страхували от опасните микроорганизми, които присъстват във въздуха, водата и храната ни, причиняват инфекции и заразяват безпомощните си жертви. Това е така, защото преди две столетия известният френски химик Луи Пастьор е спечелил битката си срещу Бешам.

Пастьор е издигнал хипотеза за това, по какъв начин се разболяват хората, която е станала известна като „микробната теория” за заболяванията. В основни линии теорията се състои в това, че бактериите, вирусите и гъбичките оказват силно въздействие и не се променят. Те попадат в човешкия организъм отвън. Определени микроби причиняват определени заболявания и след като ние ги изчистим от организма с помощта на лекарства, ние излекуваме болестта и оздравяваме. Повечето хора не знаят, че микробната теория на Пастьор се основава върху неверни, ако не съзнателно фалшифицирани изследвания.
Много хора свързват името на Пастьор с това, че той е открил процеса на подгряване на млякото до достатъчно високи температури за унищожаване на микробите. Този процес е наречен „пастьоризация” в негова чест. Онова, което е по-малко известно е, че този процес всъщност не е толкова полезен, колкото ни караха да вярваме, тъй като той уврежда храната до степен, при която тя става опасна. Освен това, много малко хора знаят, че Пастьор е откраднал повечето идеи и открития от велик лекар и фармаколог на име Жак Антоан Бешам (роден 1816 г).
Двамата мъже са били доста различни по отношение на интелекта, обучението, компетенцията и темперамента си. Пастьор не е имал биологично или медицинско образование. Той е имал само химическо образование (в същото време доста трудно е завършил образованието си). Бешам обаче е имал много научни степени и титли. Научните му степени включват: доктор по медицина, доктор на науките, магистър по фармацевтика, професор по медицинска химия и фармацевтика (в медицинския факултет на университета Монпелие), професор по биохимия, аспирант и професор по физика и токсикология, декан на свободния медицински факултет (в университета в Лил, Франция). Едно от многото постижения на Бешам, е откриването на евтин начин за производство на анилин за производителите на бои във Франция. Освен това, той е спасил френската копринена промишленост, чрез откриването на причините и средствата за лечение на две болести, които са унищожавали популациите на копринените буби. В писмото си до един колега Пастьор е написал следното: „Аз никога дори не съм докосвал копринена буба”, но въпреки това по-късно е твърдял, че той собственоръчно е спасил копринената промишленост. Това твърдение е било толкова широко рекламирано, че накрая хората са повярвали на Пастьор.
Някои от откритията на Бешам, откраднати от Пастьор, са били регистрирани във Френската академия на науките на името на Пастьор. Научният биограф Едит Дъглас Хюм описва подробно как собствените експерименти на Пастьор понякога са противоречали на неговите заключения. Освен това, тя пише, че различни химични процедури, предложени от Пастьор на френските винопроизводители и представителите на други видове промишленост са били отхвърлени, след като те научили, че предложените от него методи не работят.
Въпреки енциклопедичния научен принос на Бешам, името и постиженията му са почти изцяло заличени от историята. В същото време името и постиженията на Луи Пастьор се помнят през вековете. По ирония на съдбата, въпреки че Пастьор е откраднал точни от научна гледна точка данни от Бешам, той понякога е добавял към тях собствените си неточни теории, като по този начин предложените от Бешам подобрения са станали безполезни. Може би най-голямата грешка от страна на Пастьор, е била да подмени доказателствата на Бешам за произхода и същността на микробите с онова, което ние наричаме „микробна теория”. Тази измислица много бързо е била приета като неоспорим факт от учените и лекарите. След малко ще опиша по-подробно микробната теория, но преди това трябва да разберем защо тази теория е била приета като абсолютен факт.
Отговорът тогава, както и сега, е свързан с рекламата и политиката. Хюм пише за Луи Пастьор, че „едни от основните черти на характера му, са били изключителна сила на волята, голяма житейска мъдрост и неуморна амбиция”. За разлика от него, Антоан Бешам е бил напълно безразличен към личната амбиция и поради тази причина той никога не се е опитвал да търси запознанство с влиятелни хора и да рекламира пред тях успехите си. Бешам е бил изцяло погълнат от загадките на природата и винаги се е опитвал да разкрие поне малка част от тях. Самохвалството никога не е било присъщо на Бешам и докато делата на Пастьор са се радвали на голямо внимание от страна на обществото, Бешам е бил зает с откритията си в тихата си лаборатория, които по-късно са били публикувани в научни издания без каквато и да било реклама.
Лекарят, който е написал предговора на книгата на Бешам „ Кръвта и третият й анатомичен елемент” отбелязва, че един от рекламодателите на Пастьор е било Обществото за изследователски напредът в Англия, „организацията, чиято цел е популяризирането на експериментите с животни. Пастьор открива, че ако човек попадне в светлините на прожекторите и има достатъчно финансова и политическа подкрепа зад гърба си, то името му може да остане завинаги в историята”.
Щом Бешам е бил толкова талантлив учен, защо тогава толкова много хора са повярвали на Пастьор? Отговорът за съжаление както тогава, така и сега се крие в имиджа. Пастьор е бил много по-добър оратор от Бешам. По-внушителното и впечатляващо присъствие на Пастьор е добра илюстрация на това, че социалното положение до голяма степен определя онова, което после се смята за „наука”. Освен това тук са намесени и значителни икономически интереси, тъй като много химични компании са правели големи пари въз основа на измислиците на Пастьор. Поради тази причина целта им е била откритията и работата на Бешам да останат в сянка. Към момента на смъртта на Пастьор, микробната теория вече е била дълбоко вкоренена в съзнанието на хората, благодарение на широката й реклама.
Въпреки че откритията и изследванията на Бешам изглеждат понякога невероятни, те се основават върху здравия смисъл, тъй като обясняват много очевидни аномалии в медицината. Ученият е открил, че във всяко живо същество има основна единица, по-малка от клетката. Той е нарекъл тази автономна, жива молекулярна структура микрозима въз основа на две гръцки думи, означаващи „малък” и „фермент”. Бешам пише, че микрозимите не са вредни, вместо това те „функционират като анатомични елементи в живия и здравия организъм, където те са физиологични и химични агенти на трансформациите, които се извършват по време на процеса на хранене”. С други думи, микрозимите отговарят за изграждането на клетъчната тъкан. Те всъщност извършват много полезни функции до момента, в който в организма настъпят промени и тъканите започнат да дегенерират. В този момент микрозимите променят формата и функциите си, в съответствие с новата си среда.
Променените микрозими се състоят от различни видове бактерии, вируси или гъбички. Сред тези патогени обаче има строга йерархия на появата и структурата. Бактериите се смятат за първата патогенна промяна в болния организъм, а различните форми на гъбичките - за последната. Този ред, в който те се появяват, вероятно е една от причините за това, че бактериалните инфекции по-лесно се елиминират в сравнение с гъбичните, т.е. това показва, че влошаването на състоянието на организма все още не е в толкова напреднал стадий. (Трябва да се отбележи, че бактериите, за които става дума тук са патогенни. Това не са такива важни микроорганизми като Acidophilus и Bifidus, които живеят в червата и спомагат за храносмилането. Полезната чревна флора процъфтява и се развива само при условия, които спомагат за поддържането на здравословното ни състояние).
След това патогенните микрозими образуват нездрави тъкани и ги разграждат до по-прости компоненти. Микрозимите активно катализират пълното разрушаване на организма, без самите те да бъдат унищожени. Когато вече няма тъкан, те се връщат към безопасното си състояние. Бешам демонстрира този процес с помощта на експеримент с тялото на мъртва котка, поставено в натурален варовик, като по този начин то е било защитено от въздействието на околния въздух. След няколко години тялото на котката е било напълно разложено под въздействието на бактериите, които след това отново са се върнали към микрозимното си състояние. Този експеримент е бил повторен няколко пъти.

Един автор накратко описва този процес по следния начин:
Бактериите, които могат да се открият при хората и животните не причиняват болести, те имат същите функции, каквито имат бактериите, намиращи се в почвата, канализацията или на други места в природата. Те са там, за да възстановяват мъртвите или болните тъкани и да преработват отпадъците на организма. Освен това е известно, че те не атакуват или не могат да атакуват здравите тъкани.
Телесните тъкани са здрави, когато получават подходящи хранителни вещества. Ако в организма няма подходящи за усвояване хранителни вещества в продължение на определен период от време, клетките започват да гладуват. При гладуване клетките губят жизнеността си и способността си да функционират, като поради това те се разлагат и образуват болна тъкан, неспособна да поддържа растежа. След като това стане, микрозимите се видоизменят и започват да почистват организма.

Екипът на www.medbio-bg.eu