Йодна профилактика при аварии, свързани с изхвърляне на радиоактивен йод в околната среда

 

Източник: Агенция за ядрено регулиране: http://www.bnra.bg/bg/emergency/iodine

 

ЙОДНА ПРОФИЛАКТИКА - превантивна защитна мярка с цел да не се допусне увреждане на здравето на хората в резултат на натрупването на радиоактивен йод в щитовидната жлеза при възникване на ядрена или радиационна авария.

 

Йодна профилактика се извършва чрез приемане на таблетки, най-често калиев йодид (KI), съдържащи стабилен (нерадиоактивен) йод.

 

 

 

По този начин предварително се насища (“блокира”) щитовидната жлеза със стабилен йод и се предотвратява попадането на радиоактивен йод в нея при дишане или поглъщане на вещества (храна, мляко, вода), замърсени с радиоактивен йод в резултат на ядрена или радиационна авария.

 

Изискванията и редът за прилагане на йодна профилактика са определени със съответни нормативни актове.

 

Йодът е химичен елементи с атомен номер 53 в Менделеевата таблица (“йод” в превод от гръцки означава “виолетов”). Този елемент е открит през 1811 г. и има само един стабилен (нерадиоактивен) изотоп с масово число 127 (йод-127). Естествен йод се съдържа в земната кора (10-4%), в морската вода и водораслите. Йодът и негови съединения се използват в медицината и фармацевтиката. Спиртният разтвор на йода (йодна тинктура) има антисептични свойства. Известни са 22 радиоактивни изотопа на йода с масови числа в интервалите (117-126) и (128-139). Те се получават по изкуствен начин при делене на ядреното гориво в атомните реактори или при ядрени реакции. Радиоактивните изотопи на йода (йод-131, йод-125, йод-129 и др.) намират много широко приложение - главно в медицината (нуклеарна диагностика и терапия) и науката.

 

От гледна точка на радиационната защита най-важният радиоактивен изотоп на йода е йод-131 (период на полуразпадане 8 дни), на който в случай на ядрена или радиационна авария се отделя особено внимание. Значителна част от активността на радиоактивните вещества, които могат да бъдат изхвърлени в околната среда при ядрена авария в атомна централа, се формира именно от йод-131. Други радиоактивни изотопи като йод-132, йод-133, йод-134 и йод-135, имат по-малко време на живот и техният принос е по-малък спрямо този на йод-131 при вътрешно облъчване на човека.

 

Друга особеност на йода е, че той относително лесно и бързо може да проникне в мляко (по веригата “трева / фураж - животно- мляко - човек).

 

Щитовидната жлеза е с много малка маса (около 20 г средно за човек) и когато в нея се натрупа радиоактивен йод (йод-131), това води до голямо дозово натоварване (висока погълната доза) на този критичен човешки орган.

 

В първите часове след възникване на ядрена или радиационна авария радиоактивният йод-131 постъпва в организма главно чрез вдишване, при което сравнително бързо прониква в кръвта За да се предотврати натрупването на йод-131 в щитовидната жлеза се използват таблетки от калиев йодид, за да се насити предварително щитовидната жлеза със стабилен (нерадиоактивен) йод и по този начин да се блокира последващо постъпление на радиоактивен йод в нея. Радиоактивен йод-131 може да попадне в човешкия организъм и по хранителната верига, но това е възможно да се случи на по-късен етап след възникването на ядрена или радиационна авария.

Освен йодна профилактика, за ограничаване на облъчването на населението могат да се предприемат и други превантивни защитни мерки като: прекратяване или ограничаване на консумацията на замърсени с йод-131 хранителни продукти; засилен контрол на мляко, вода и основни храни; други организационни и административни мерки.

 

За да бъде ефективна, йодната профилактика трябва да се проведе своевременно, като се има предвид времето, за което стабилният йод (във вид на таблетки калиев йодид) се натрупва в щитовидната жлеза. Това време зависи от биологичните и физиологичните особености на отделния човек, включително от възрастта и пола. Скоростта на натрупване на радиоактивен йод-131 в щитовидната жлеза на деца и бременни жени е по-висока в сравнение с останалите групи от населението. Критична група са новородените и децата до 12 годишна възраст, бременните жени и майките - кърмачки. За възрастни хора над 45 години се приема, че рискът при облъчване на щитовидната жлеза от йод-131 е минимален и за тях йодната профилактика не е задължителна.

 

Установено е, че най-ефективна е йодната профилактика, ако се проведе в рамките на един до два часа след възникването на ядрена или радиационна авария, чиито последствия налагат да се приложи такава защитна мярка за населението. Ако йодната профилактика се проведе след 5-тия час от началото на аварията, ефективността на защитната мярка намалява 10 пъти.

 

Съгласно Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария йодната профилактика (блокиране на щитовидната жлеза със стабилен йод) е основна защитна мярка за персонала (на съоръжението и аварийните екипи) и населението. В страната е създадена организация за провеждане на йодна профилактика и са осигурени таблетки калиев йодид за тази цел. Схемата и реда за прилагане на йодна профилактика са определени в Националния авариен план.

 

В Наредба № 28 на МЗ са определени условията и реда за медицинско осигуряване и здравни норми за защита на лицата в случай на радиационна авария, включително нивата на намеса и дозировката на таблетки калиев йодид при прилагане на йодна профилактика за следните 6 групи от населението: новородени до 1 месец, новородени до 2 месеца, деца до 3 години, деца от 3 до 12 години, младежи и възрастни от 12 до 45 години, бременни и кърмачки. Една стандартна таблетка калиев йодид е 65 mg и съдържа 50 mg стабилен йод (йод-127). Дозировката на приеманите йодни таблетки е различна за всяка една от 6-те групи от населението и е определена в Наредба № 28 на МЗ. 1 грам стабилен йод е максималното количество, което е допустимо да приеме човек в продължение на 10 дни при провеждане на йодна профилактика. Това означава, че лица от населението на възраст над 12 години не трябва да приемат повече от 2 таблетки калиев йодид (2 по 65 mg) дневно, при което продължителността на йодната профилактика не трябва да бъде повече от 10 дни. За останалите групи от населението дневната дозировка е от 2 до 8 пъти по-малка (за новородени до 1 месец се разрешава еднократно само една четвъртинка от стандартна таблетка 65 mg калиев йодид).

 

Йодните таблетки се вземат след консултация с лекар при следните заболявания:

- нарушение на функциите на щитовидната жлеза;

- бронхиална астма;

- бъбречна недостатъчност;

- имунна недостатъчност.

Децата под 1 годишна възраст, бременните жени, кърмачките и хората, страдащи от нарушение на функциите на щитовидната жлеза трябва да вземат йодните таблетки под лекарски контрол.

 

Начин на употреба на йодните таблетки:

Вземат се след ядене, като се натрошават и поемат с много течности, за да се избегне или намали нежелано дразнене на стомашно-чревния тракт.

 

Възможни странични ефекти при приемане на йодни таблетки:

- метален вкус;

- гадене и повръщане;

- стомашно неразположение;

- диария;

- зачервяване на кожата;

- сърцебиене.

 

Йодните таблетки предпазват само щитовидната жлеза от попадане на радиоактивен йод в нея, но не защитават от други радиоактивни вещества, които могат да бъдат отделени при ядрена или радиационна авария.

 

Отговорността за осигуряването, съхраняването и раздаването на таблетки калиев йодид за защита на населението в случай на ядрена или радиационна авария е възложена на Министерството на вътрешните работи (МВР) чрез Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” и нейните териториални звена, както и на органите на местната администрация и местното самоуправление.

За населението в Република България са осигурени необходимите количества йодни таблетки в съответствие с нормативните изисквания за аварийно планиране и реагиране при ядрена или радиационна авария.