„Историята на д-р Ройалд Реймънд Райф“

Няколко думи за д-р Райф. Кой е той? И защо и днес малцина знаят за него.

Роял Реймънд Райф е роден през 1888 г. в Сан Диего, САЩ. Физик, биолог, лекар и по призвание изследовател, за работата си той получава множество награди и титлата doctor honoris causa на университета в Хайделберг.

Гениален в предусещането си за бъдещето, д-р Райф разработва технологии, които днес намират приложение в биохимията, електрониката, радиохимията, авиацията и балистиката. Негови изобретения са хетеродинният ултравиолетов микроскоп, микродисектор и микроманипулатор, с които навлиза в света на незримото.

Интересът му към микросвета го довежда през 1920 г. до създаването на първия в света изключително мощен светлинен микроскоп. Конструирания уред д-р Райф усъвършенства повече от десетилетие, докато през 1933 г. светът получава разработката на един микроскоп, който (и от днешна гледна точка) е изключително сложен: състои се от 5682 отделни части и дава 60 000 пъти увеличение.

Но изобретението на д-р Райф е още по-ценно и с нещо друго – неговият микроскоп дава възможност светът на микроорганизмите буквално да оживее, да бъде наблюдаван на живо, в динамика! Нещо, което дори съвременните електронни микроскопи нямат като възможност – те наблюдават вирусите и бактериите в неактивно състояние, т.е. мъртви. С уреда на Райф може да се наблюдава репликационният цикъл при вирусите, жизненият цикъл на бактериите, както и способността им да се променят, да се развиват в друга форма, за да устояват на промените в околната среда.

Изобретението му е толкова революционно за времето си, че мнозина от неговите колеги не могат да разберат идеята и отиват на място, за да видят за какво става дума.

Веднъж взрял се в микросвета, д-р Райф започва последователно и систематично да го изследва и описва. Той пръв  идентифицира микроорганизъм, който нарича "Cryptosides primordiales" и наблюдава ролята му при развитието на раковите заболявания, когато в човешкия организъм се създадат необходимите условия за развитието на онкологичен процес. По-нататък Райф описва и документира в снимки, филми и записки вирусите, които причиняват полиомиелит, херпес, грип и много други болети.

За да унищожи патогенните микроорганизми, ученият използва принципа на  резонанса. Създава уред, който излъчва електромагнитни вълни с честота, която резонира с честотата на микроорганизмите, но е с много по-висок интензитет и това ги убива. По същия начин, по който можем да счупим стъклена чаша, а всичко наоколо да остане непокътнато - чрез звук с определена честота и голям интензитет.

Бактериите, вирусите и паразитите имат своя собствена честота на трептене. Ако тя е известна, патогенът може да бъде унищожен, като се атакува с честота с по-голяма амплитуда от собствената му честотна вълна. Стените на мембраните се разрушават и патогенът бързо умира. В този смисъл всяка болест, следствие на патоген, може да се излекува, като той бъде унищожен. Предимството на Райфовото лечение е, че то не засяга нито една здрава човешка клетка, защото те функционират на честоти, които са различни от честотата на патогените.

Откритият и използван от д-р Райф метод унищожава само вирусите и бактериите, без да засяга здравите тъкани. И без страничните ефекти на лекарствата. Честотата, която се оказва смъртоносна за всеки отделен микроорганизъм, ученият нарича "смъртоносна осцилаторна стойност". Той открива, че принципът на резонанса може да се използва за излекуването на повече от 500 заболявания.

За да наблюдава микроорганизмите и да определи тяхната честота, Райф използва създадения от самия него микроскоп. Ако се знае честотата на болните клетки и след това те бъдат „облъчени” със съответната резонансна честота, микроорганизмите могат да бъдат унищожени, а организмът сам абсорбира след това нездравата тъкан. Това е и механизмът за лечение на рака. Самият Райф през 1920 г. прави опит, като изолира ракови клетки и ги инжектира в 200 плъха. Всички опитни животни са заразени и впоследствие са излекувани чрез резонансния метод. През 1934 г. прилага този метод при 16  души с онкологични заболявания в крайна фаза. Университетът на Южна Каролина назначава комисия, която след 90 дни преглежда пациентите и констатира, че 14 от тях са излекувани напълно, а след още 4 седмици това се случва и с другите двама.

На 20 ноември 1931 г. 44-ма от най-уважаваните медици в САЩ дават банкет в негова чест, под надслова "Краят на всички болести". И с това приключва хубавата част на историята.

Последвалите между 1935 г. и 1938 г. опити потвърждават първоначалния успех на изследванията и същевременно предизвикват силното безпокойство на медицинската индустрия. Как ще продължи да съществува светът на конвенционалната медицина с официално наложените теории и терапии, ако хората разберат, че има безболезнено, без нежелани странични въздействия и много по-евтино лечение?

Оттук-нататък се намесват сили и фактори, за които лекуването на хората не е свещена мисия, а дълговечен бизнес с огромни печалби. До 1939 г. почти всички изтъкнати лекари и изследователи, присъствали на почетния банкет отричат, че някога са срещали д-р Райф, а в навечерието на конференцията, на която е трябвало да се обявят резултатите от изследванията му, неговият дарител д-р Милбанк Джонсън - бивш президент на Медицинската  асоциация на Южна Каролина, е отровен и документите от изследванията изчезват безследно. Срещу Райф започва съдебен процес, заведен от Американската медицинска асоциация. Лабораторията му е опожарена, а документите – унищожени.

Самият Райф се оттегля от активна дейност, изпада в депресия и алкохолизъм и умира през 1971 г. Счита се, че смъртта му е следствие на свръхдоза валиум, докато пребивава в болница.

А светът продължава да търси избавление от рака…