Какво е окислително-възстановителен потенциал /ОВП/ на водата

Основните процеси, които осигуряват функционирането на всеки жив организъм са окислително-възстановителните реакции, т.е. реакциите, свързани с предаването или присъединяването на електроните. Енергията, която се отделя при тези реакции, се използва за поддържането на хомеостазата (функционирането на организма) и регенерирането на клетките, т.е. за нормалното функциониране на организма.

Един от най-значимите фактори за регулирането на параметрите на окислително-възстановителните реакции, протичащи във всяка течна среда, е активността на електроните или т. нар. окислително-възстановителен потенциал (ОВП) на тази среда. Нормалните стойности на ОВП на вътрешната среда на човешкия организъм (измерени с помощта на платинен електрод в сравнение с електрод от хлор и сребро) обикновено са в границите на минус 100 до минус 200 миливолта (мВ), т. е. вътрешните среди на човешкия организъм се намират във възстановено състояние. ОВП на обикновената питейна вода (чешмяна вода, бутилирана питейна вода и т.н.), измерен по същия начин, почти винаги е по-голям от нулата и обикновено се намира в границите на +200 до +300 мВ.

Посочените разлики между ОВП на вътрешната среда на човешкия организъм и питейната вода означават, че активността на електроните във вътрешната среда на човешкия организъм е много по-висока от активността на електроните в питейната вода. Ако ОВП на постъпващата в организма питейна вода е близка до стойността на ОВП на вътрешната среда на човешкия организъм, то електрическата енергия на клетъчните мембрани (жизнената енергия на организма) не се изразходва за коригиране на активността на електроните на водата и водата се усвоява веднага, тъй като притежава биологична съвместимост по този параметър.

Активността на електроните е изключително важна характеристика на вътрешната среда на организма, защото тя е пряко свързана с фундаменталните процеси на неговото функциониране. Почти всички биологично важни системи, определящи натрупването и използването на енергията, възпроизвеждането и предаването на наследствените признаци, различните ферментативни системи на организма съдържат молекулни структури с разделени заряди. Изследванията от последните години позволиха да се установи, че именно тези полета до голяма степен определят пренасянето на зарядите в биологичните системи и обуславят селективността и самоконтрола на отделните стадии на сложните биохимични трансформации, и че ОВП, като показател на активността на електроните, оказва значително влияние върху функционалните свойства на електроактивните компоненти на биологичните системи. Дисбалансът на механизмите за регулиране на окислително-възстановителните процеси, които протичат в човешкия организъм, се разглежда от учените като много важна причина за възникването на повечето заболявания при човека.

Когато обикновената питейна вода прониква в тъканите на човешкия (или друг) организъм, тя отнема електроните от клетките и тъканите, които на 70-80 % се състоят от вода. В резултат на това, биологичните структури на организма (клетъчните мембрани, органоидите на клетките, нуклеиновите киселини и др.) се подлагат на окислително разрушаване. По този начин организмът се износва, остарява, и жизнено важните органи губят функцията си. Тези негативни процеси обаче могат да се забавят, ако организмът с напитките и храната получава вода, която притежава свойствата на вътрешната среда на организма, т.е. притежаваща защитни възстановителни свойства. Това се потвърждава от многобройните изследвания в специализираните научни центрове в Русия и други страни.

За да може организмът по оптимален начин да използва питейната вода с положителен окислително-възстановителен потенциал за метаболизма си, нейният ОВП трябва да съответства на ОВП на вътрешната среда на организма. Необходимите промени в ОВП на водата в организма се извършват чрез изразходване на електрическата енергия на клетъчните мембрани, т.е. на енергията от най-високо ниво, на енергията, която всъщност представлява краен продукт на биохимичната верига на трансформацията на хранителните вещества. Количеството енергия, която се изразходва от организма за постигане на биосъвместимостта на водата е пропорционално на нейното количество и разликата между ОВП на водата и вътрешната среда на организма.

Ако ОВП на постъпващата в организма питейна вода е близка до стойността на ОВП на вътрешната среда на човешкия организъм, то електрическата енергия на клетъчните мембрани (жизнената енергия на организма) не се изразходва за коригиране на активността на електроните на водата и водата се усвоява веднага, тъй като притежава биологична съвместимост по този параметър. Ако ОВП на питейната вода е по-отрицателен от ОВП на вътрешната среда на организма, то тя го подхранва с тази енергия, която се използва от клетките като енергийна резерва на антиоксидантната защита на организма срещу неблагоприятните въздействия на околната среда.

През живота си човек се подлага на въздействието на различни вредни външни фактори – лоша екология, неправилно и често некачествено хранене, консумация на некачествена питейна вода, стресови ситуации, тютюнопушене, употреба на алкохол, приемане на лекарствени препарати, болести и др. Всички тези фактори разрушават окислително-възстановителната система за регулиране на организма, в резултат на което окислителните процеси започват да преобладават в сравнение с възстановителните процеси, защитните сили на организма и функциите на жизнено важните органи започват да намаляват и организмът не може самостоятелно да се бори с различни заболявания. Антиоксидантите могат да забавят преобладаването на окислителните процеси над възстановителните. Освен това антиоксидантите могат да възстановят баланса на окислително-възстановителната система за регулиране на организма (за да се повишат защитните сили на организма и функциите на жизнено важните органи на човека и за да може организмът самостоятелно да се бори с различни заболявания). Колкото е по-силен антиоксидантът, толкова е по-ефективен антиокислителният му ефект.