Холестеролът - добрият, лошият и....необходимият!
Холестеролът - добрият, лошият и....необходимият!
Ако преди 50 години можехме да определим епохата в медицината като време на създаване на митове, то през последните 30 от тях можем да го определим като време на развенчаване на митовете. По-важното и обнадеждаващото е, че това развенчаване става в посоката връщане към изначално заложените от Природата механизми на хранене и лекуване.
Днес сме изправени пред поредния мит – за холестерола, който нанесе много поражения за здравето на много хора и поредната логична демитологизация – холестеролът е заложен в нас от Природата и той е необходим за оцеляването ни.
Години наред холестеролът беше анатемосван и „прогонван” с различни лекарства до критичния минимум, докато не се оказа, че той е много необходим на организма ни. Дотолкова необходим, че е невъзможно да се оцелее без него. Той влиза в състава на всяка една клетка от организма ни, в състава на мембраните, които изграждат стените им, в органелите. Изгражда миелиновите обвивки на нервите и стероидните хормони (напр. тестостеронът и др.); от него зависи паметта ни, а мозъкът се нуждае от около 25% от целия холестерол в тялото! Различните видове клетки са с различно количество холестерол, което зависи от функцията и предназначението им. Но всички се нуждаят от холестерол.
Особено важен е холестеролът за производството на мастното вещество миелин, което покрива всяка нервна клетка така, както пластмасовата изолация обвива електрическата жица и е жизненоважно за предаването на електрическите импулси, с които се осъществява провеждането на нервните сигнали от една клетка към друга . Около 20% от миелина се състои от холестерол. Неговото намаляване е една от причините за процеса на демиелинизация, който е в основата на такова безмилостно заболяване като множествената склероза.
От наличието и/или намаляването на холестерола зависи нашата памет. Мозъчните ни клетки образуват помежду си връзки, наречени синапси, а тяхната здравина и проводимост зависят от наличието или липсата на холестерол. Впрочем, загубата на памет е един от страничните ефекти на понижаващите холестерола лекарства.
Той е жизненоважен за правилното функциониране и на имунната ни система. Изследванията през последните години убедително доказват, че имунните клетки се нуждаят от холестерола, за да се борят с инфекциите и за да се възстановят след това.
В този смисъл сам по себе си холестеролът не е нито добър, нито лош. Той просто е необходим на организма ни. И когато организмът е здрав, той сам може да изхвърли излишното количество холестерол, който е бил приет с храната. Когато организмът ни има проблем, то хронично високото ниво на холестерола е видимият индикатор за здравословния проблем. Но механичното понижаване на холестерола в организма няма да доведе до излекуване на заболяването. Трябва да се открие първопричината на заболяването, да се премахне тя и тогава холестеролът сам ще влезе в здравословните си граници. Напротив, прилаганите терапии и изследвания през последните години, недвусмислено показват, че колкото повече се намалява внесеният отвън холестерол, токлова повече организмът се старае да го произведе, за да компенсира неговото намаляване. И обратното - когато увеличим външния прием на холестерол, организмът намалява собственото си производство. Толкова е просто – като принципа на скачените съдове.
И отново Природата ни учи на мяра и баланс: когато отидем в която и да е крайност, когато се храним с прекалено наситени с холестерол храни или когато се лишаваме напълно от тях, винаги настъпва здравословен проблем.
Тялото ни е програмирано само да произвежда поне 3/4 от необходимия му холестерол, като го синтезира в черния дроб. Останалата 1/4 се набавя чрез храната. В някои растения (респективно – растителни масла), се съдържа малко количество холестерол. Основен източник на холестерола обаче са животинските мазнини. По последни проучвания, наситените мазнини не се свързват с високия липиден профил. Истинската храна има по-голямо предимство, отколкото синтезираните медикаменти, защото работи синхронизирано с организма.
Кои са храните, които са най-богат източник на холестерол:
- Хайвер - 588 милиграма холестерол на 100 грама;
- Масло от черен дроб на треска - 570 млгр/ 100 грама;
- Яйчни жълтъци - 424 млгр/ 100 грама; задължително е яйцата да са пресни;
- Масло - 218 млгр/100 грама; истинско, а не заместители;
- Риба: сьомга, скумрия – от 173 до 81 млгр/100 грама;
- Сланина - 94 млгр/100 грама;
- Месо - пилешко - 67 млгр/100г, телешко - 71 млгр/100г, свинско - 65 млгр/100г.
Както се казва - здравето е на върха на вашата вилица и лъжица!
Тук няма да се спираме на делението на добър и лош холестерол. То е известно отдавна и за него можете да прочетете навсякъде. В тази статия искаме да ви обърнем внимание на митовете в храненето, свързани с мазнините, особено животинските и холестерола. Искаме да ви предложим друга гледна точка, която не робува на идеологеми и/или временни пазарни ниши и която е съобразена с природните механизми, изначално заложени в нашия организъм на животински биологичен вид. За да сме здрави.
Повече по въпроса за решаващата роля на животинските мазнини, връзката им с холестерола и неговото жизнено значение за организма ни, включително при лечението на редица заболявания, можете да прочетете в книгата „Синдром на храносмилателната система и психиката” на д-р Наташа Кембъл-Макбрайд.
« назад