Философия на естественото здраве

 

Философията на естественото здраве включва убежденията, представите и вижданията на онези, които практикуват естествени методи на лечение. Съществуват много видове лечители, които използват естествени методи за лечение, и поради тази причина има много различни гледни точки за това какво включва философията на естественото здраве. Китайските билкари не винаги имат същите виждания, каквито имат билкарите, занимаващи се с Аюрведа. По същия начин натуропатичните лекари невинаги са съгласни с мануалните терапевти. Въпреки това, всички философии на естественото здраве имат определени сходства, които ние ще разгледаме тук. Общите принципи на различните философии са най-важни, а разликите между тях много често нямат особено значение или са въпрос на лични предпочитания и културологичен контекст.

Най-важният принцип на философията на естественото здраве се състои в това, че организмът може да се лекува сам, при подходящите условия, разбира се. Още от самото начало на човешкото съществуване хората са забелязали, че порязванията, синините и дори счупените кости почти винаги заздравяват сами. И много често болният човек се възстановява независимо (и често дори въпреки) прилаганото лечение.

За да се постигне оптимално лечение, трябва да се спазват определени условия. Счупената кост заздравява по-добре, ако краищата на фрактурата са близо едно до друго, стабилизирани са, а организмът има достатъчни запаси от калций и други хранителни вещества, необходими за възстановяването на костите. Натъртванията заздравяват по-бързо, ако в организма има достатъчно количество витамин C. Болният човек ще се възстанови по-бързо, ако имунната му система работи както трябва, което изисква достатъчно количество хранителни вещества в организма. Освен това, за да бъде лечението ефективно, понякога трябва да се премахнат някои пречки. Например понякога, за да заздравее порязването напълно, от организма трябва да се премахне чуждо тяло.

Според философията на естественото здраве са необходими три неща:

1) да се открият и отстранят всички пречки, които могат да осуетят ефективното лечение;

2) да се снабди организмът с онези вещества, които му липсват в резултат на неправилно приемане или асимилиране на хранителни вещества;

3) да се обяснят на пациента принципите на доброто здраве и те да станат негово вътрешно убеждение.

Колкото и очевидна да е истината, че организмът може да се лекува сам, повечето хора са забравили за нея. През първата половина на 20 век хората са се интересували предимно от науката и технологиите. Откриването на такива "чудодейни лекарства" като пеницилина е накарало много хора да смятат, че медицината може да елиминира всички болести от лицето на земята. По онова време увереността в технологичните ни способности ни е накарала да вярваме, че науката накрая ще победи природата.

През втората половина на 20 век обаче, с появата на нови неизлечими болести като СПИН и „супер микробите”, които се появили след прекалената употреба на антибиотици и които са се превърнали в наказание дори за най-напредналите в медицинско отношение общества, хората са започнали да проумяват, че нещата не са такива, каквито са изглеждали в началото.

Колкото повече се отдалечаваме от природата, толкова по-скъпо става здравеопазването. Наливането на повече пари в него се е превърнало по-скоро в наливане на масло в огъня. В резултат на това разходите за здравеопазване са извън контрол, а бюрократичната система, създадена за овладяване на ситуацията, с нищо не помага за разрешаването на възникналите проблеми!  Хората стават все по-болни, а ятрогенните болести /заболявания, предизвикани от лекарски действия, от провеждано лечение/ са третата причина за смъртност в САЩ! Ние вървим по същия път.

Междувременно тези проблеми са накарали много хора да се върнат към природата. Това е довело до появата на нова философия – „философията на естественото здраве”, при която „естественото е по-добро”. Повечето хора се връщат към по-традиционните методи за възстановяване и съхраняване на здравето като билкарството, правилното хранене, масажите, медитацията, мануалната терапия, физическите упражнения, детоксикацията и др.

Лекарствата в много случаи прикриват или потискат симптомите, без да се обръща внимание върху причината, която е довела до появата им. Това е особено вярно за хроничните заболявания. Лекарствата за високо кръвно налягане, например, не оказват никакво влияние върху причините, които водят до появата на високото кръвно налягане. Те просто намаляват кръвното налягане, като болестта си остава непроменена. След потискането на симптомите пациентът се успокоява, а заболяването продължава да прогресира, докато накрая не доведе до появата на допълнителни и обикновено още по-сериозни симптоми.

Действията, предприети за достигане на естественото здраве, при правилното им използване, оказват непосредствено влияние върху причините за болестта. Трябва да се лекува целият организъм, комплексно, а не само отделните симптоми или заболявания.

 

Холизъм

Концепцията за холизма (целостността) гласи, че нищо в организма не става изолирано, а всичко е взаимосвързано. Колкото и проста да изглежда тази идея, тя почти изцяло се пренебрегва. Холистичните методи на лечение се опитват да лекуват целия организъм, защото той е едно единно цяло, което е по-голямо от сумата на неговите части, а не отделните заболявания или органи. Холистиците използват естествената лекуваща способност на човешкия организъм, защото осъзнават, че самото лекуване всъщност се осъществява от организма.

 

Лекарят вътре в нас

Всяка система в организма играе определена роля в поддържането на вътрешното равновесие в тялото или хомеостазата. Всъщност всяка клетка изпълнява определена функция за поддържане на здравето ни. За да изпълнява правилно работата си, всяка клетка се нуждае от определени материали, които тя си набавя от заобикалящите я течности, които идват от кръвообращението. Освен това, клетките се нуждаят от здрава вътрешна среда, включително нормално pH, а отпадъчните им продукти трябва да се елиминират и изхвърлят от заобикалящите ги течности.

До голяма степен качеството на тази извънклетъчна течност определя функционирането на клетките ни, което от своя страна определя здравния ни потенциал. Извънклетъчната течност е средата, в която живеят клетките ни. Всички многоклетъчни организми се нуждаят от здравословна среда, за да са здрави. По същия начин и клетките ни се нуждаят от здравословна среда.

Състоянието на извънклетъчната течност в организма ни се определя от начина ни на живот – хранителните вещества от храната, физическите движения, мислите ни /когато усещаме заплаха, например, надбъбречните ни жлези отделят адреналин,

което може да ни помогне да избягаме по-бързо от опасността, но също така може да повиши кръвното ни налягане/.

Здравето ни зависи повече от начина ни на живот, отколкото от лекарите, които имаме. Дори и най-добрите съвети от най-добрите лекари няма да ни помогнат, ако не ги спазваме. Ние, а не лекарите ни, носим цялата отговорност за здравословното си състояние.

Доверете се на организма си и на природата. За да четете днес написаното тук, това означава, че в организма си носим част от гените на първите ни предци поне от преди 3 000 000 години!  Нали не смятате, че за толкова време природата е пропуснала да създаде възможност и начин да сме здрави? Иначе човечеството просто нямаше вече да съществува!

 

Лекарят като учител

Лекарите трябва да играят ролята на учители, думата "доктор" произлиза от латинската дума doctor (от гл. doceo ‘уча, обучавам’) ‘учител’, средновек. лат. ‘църковен учител; университетски преподавател’. Днес думата е загубила първоначалния си смисъл и се превръща в академична титла, която лекарите получават при дипломирането си. Оттам прехвърля значението си и се осъзнава като човек, който лекува. Лекарят носи отговорност за това пациентът да бъде осведомен за принципите на доброто здраве. Това означава, че лекарят трябва да прекарва достатъчно време с пациентите си, което е доста трудна задача в днешно време.

Лекарите ни повече приличат на техници, отколкото на учители, защото нашата високотехнологична медицинска система е ориентирана повече към болестите, отколкото към здравето. Безспорно спешните случаи изискват незабавна намеса; ние нямаме време да чакаме естествените възстановителни свойства на организма да започнат да работят и да доведат до необходимите промени.Ориентираната към болестите система е изключително ефективна при кризисни за организма ситуации, при лечението на травми, при остри състояния, изискващи незабавна хирургическа интервенция. Инфарктът, например, е кризисно състояние, но той е крайният резултат на продължително заболяване. При такива заболявания профилактиката е много по-важна от това да се чака настъпването на кризата и след това да се вземат съответните мерки.

 

Профилактиката е по-добра от лечението

Повечето фактори, които оказват въздействие върху здравословното ни състояние, са свързани с начина ни на живот и поради тази причина профилактиката е наше задължение.

 

Здравето е наша отговорност

Удивително е как средностатистическият човек знае повече за вътрешните механизми на автомобила си, отколкото за физиологията на собствения си организъм. И се грижи много повече за автомобила си, отколкото за себе си и своето здраве. Това е много опасно, тъй като винаги можете да си купите нов автомобил, но никога не можете да си купите ново тяло. Основният проблем в случая е, че ние не искаме да поемем отговорността за собственото си здраве, а предпочитаме да я прехвърлим върху други хора. И се запътваме към поредния лекар, който да ни даде поредното прахче, хапче, капсулка, с които да направи чудо. Чудо има, но трябва да го сътровим ние самите, като поемем осъзната отговорност за собственото си здраве. Тук и сега. Веднага, не от понеделник.

 

Знанието е сила

Това твърдение важи с пълна сила за здравеопазването и поддържането на добро здраве. Колкото повече неща знаем, толкова по-добре ще бъдем подготвени за вземането на интелигентни решения, когато имаме избор. Информираността също означава, че ще бъдем по-добре подготвени за вземането на решения относно начина ни на живот — храната, която ядем, добавките, които вземаме, нивото на нашата активност, мисловните ни процеси и т.н., които представляват важна част от профилактиката на заболяванията. За да живеем пълноценно в динамична хармония и баланс със себе си, другите около нас и природата.