Дисбактериоза - теоретични основи

Самият термин „дисбактериоза / дисбаланс на чревната микрофлора /дисбиоза“ не е нов, той се използва вече от около 60 години. Дисбактериозата все още не е призната от Световната здравна организация като заболяване, а се смята само за микробиологично понятие. Фактът, че не е призната все още за медицински проблем, не означава, че вече не се е превърнала в социален проблем - в днешно време от нея страда по-голямата част от човечеството, често дори без да подозира за това.

При нормалното функциониране на червата до 95% от общото количество от бактериите са анаеробните микроорганизми (бифидобактерии, лактобактерии), от 1% до 4% са аеробни, главно Ешерихия коли, които са полезни за организма, а останалата част са условно-патогенните микроорганизми - симбионтите, стафилококите, дрождеподобните гъбички, клостридиите и др.

Полезните бактерии изпълняват най-различни функции, като вземат активно участие не само в крайното звено на процеса на храносмилане, но и изпълняват защитна функция, като повишават имунитета на организма, с помощта на отпадъчните си метаболитни продукти. В здравите черва микрофлората изпълнява още една функция – тя предпазва организма от проникването и размножаването на болестотворните бактерии, т.нар. патогенна микрофлора.

Чревните сапрофити произвеждат различни бактерицидни вещества, близки по своето въздействие до антибиотиците. Бифидобактериите и ацидофилните бактерии разграждат до крайни продукти на разпад белтъчините, мазнините и високомолекулните въглехидрати, произвеждат млечна киселина, създават в червата кисела среда, което потиска развитието на гнилостните и патогенните микроорганизми, спомага за усвояването на калция, желязото, витамин Д и др.

Чревните бактерии участват в процесите на разграждане на жлъчните киселини и образуването в дебелото черво на вещества, полезни за нормалното протичане на процесите на обмяната на веществата и образуването на изпражнения.

Чревната микрофлора произвежда от хранителните влакна много важни за организма вещества - витамини, аминокиселини, хормони и др. По този начин тя не само осигурява значителна добавка към храненето, но и спомага за постъпването в организма на вещества, които може изцяло да липсват в първичната храна. Една от функциите на дебелото черво и населяващата го микрофлора, е да направи човешкия организъм устойчив и не толкова зависим от условията на външната среда и характера на храната.

Полезните микроорганизми на червата притежават свойствата на ензимите: те разграждат хранителните вещества на същия принцип, синтезират ацетилхолин, спомагат за усвояването на желязото от организма и т.н.

Продуктите от функционирането на бактериите оказват стимулиращо въздействие върху имунната система на човека, като синтезират различни витамини, включително всички витамини от групите В, С, К, биотин, пантотенова, никотинова и фолиева киселини, т.е. веществата, които са крайно необходими за нормалното функциониране на човешкия организъм. Произвежданите от Ешерихия коли витамини от група В, предотвратяват неконтролируемия растеж на тъканите, което, от своя страна, осигурява противоракова защита.

В нормално състояние микрофлората на дебелото черво се балансира под влиянието на специалните вещества – колицини, които се произвеждат от Ешерихия коли, и киселата среда, създавана от млечнокиселите бактерии. Нарушаването на баланса на микрофлората чрез увеличаване на микроорганизмите-симбионти, води до гниене на белтъчините с отделяне на метан, който разрушава витамините от група В, физиологична преграда срещу неконтролируемия растеж на раковите клетки.

По способността си за синтезиране на витамини, Ешерихия коли превъзхожда всички останали бактерии.

Голямо значение за организма имат и имуностимулиращите свойства на микроорганизмите, населяващи дебелото черво, тъй като то може да произвежда антитела, като по този начин поддържа т.нар. неспецифичен имунитет.

Чревната микрофлора представлява типична биоценоза, т.е. такова съжителство, при което всички представители оказват взаимно влияние един върху друг и не могат нормално да съществуват поотделно. В процеса на еволюция се е формирало много успешно съжителство (симбиоза) на две нива на живот – на организма-гостоприемник и на бактериите, съществуването на които като едно цяло осигурява и за двете страни голяма устойчивост и независимост от промените в средата на обитание. Нарушението на тази симбиоза е опасно и за двете страни.

За благоприятното съществуване на полезните микроорганизми в червата, трябва да се поддържа кисела среда, което всъщност става при балансирана микрофлора. Липсата или слабата активност на полезните микроорганизми водят до задържането на изпражнения в червата и развитието на процесите на гниене в тях. Последните създават в дебелото черво вече алкална среда, която спомага за развитието на патогенната микрофлора и унищожаването на полезната, като по този начин този порочен кръг се затваря. В резултат на това, процесът на дисбаланс в организма постоянно се влошава: отделителните системи се претоварват, появява се и се повишава самоинтоксикацията /самоотравянето/. Нарушението на метаболизма става устойчиво, възникват и се усилват дисфункциите на различни органи и системи, т.е. човешкият организъм изпада в такова състояние, от което вече не може да излезе самостоятелно, само с помощта на системите за саморегулиране, а се нуждае от външна намеса.

Опитите за отстраняване на последствията, а не на причината за заболяването не само не позволяват да се отключи тази верига и да се помогне на системите за саморегулиране да възстановят нарушения баланс, а точно обратното, те вкарват болестта още по-навътре.

Повечето хронични заболявания, свързани с нарушението на метаболизма и имунната система, започват от нарушаването на баланса на микрофлората  – микробиоценозата на червата, макар че се проявяват по различни начини:  във вид на дерматити, диатези, невродермити, колити, алергии и т.н. Повечето от тях са само следствие от дисбактериозата, а не нейната причина, както е прието да се смята. Тази грешка обяснява неефективността и дори безперспективността на лечението на голям брой заболявания, посочени по-горе, с помощта на традиционни методи, които лекуват само симптомите - прояви, а не самата причина на болестта - дисбактериозата.

Факторите, които водят до нарушение на баланса на микрофлората, могат да бъдат различни и доста многобройни. По всяка вероятност, точно с това обстоятелство се обяснява широката разпространеност (до 90%) на дисбактериозата сред населението.

Дисбактериозата обикновено е свързана с нарушенията на имунната система. Тя не е следствие, а първопричината на голям брой заболявания. Според данните от клиничните изследвания, напълно естествено това се свързва с морфологичните промени в стените на червата, нарушението на способността им за всмукване, появата на микроби, токсини и продуктите на гнилостния разпад в кръвта. Нормализацията на чревната микрофлора във всички случаи значително подобрява клиничното състояние на болните.

Възможната първопричина на други заболявания, които на пръв поглед изобщо не са свързани с дейността на стомашно-чревния тракт, може също да е дисбактериозата на дебелото черво. Това са заболяванията на сърдечно-съдовата система, по-специално, бактериалният ендокардит. Резултатите от специални клинични лабораторни изследвания показват наличието при всички болни от бактериален ендокардит на различни нарушения на екобиоценозата, а при 80% от болните се наблюдава повишаване на количеството на условно-патогенните микроби и гъбички. Освен това, в повечето случаи същата флора се изолира от сърдечния мускул.

Същото може да се каже и за болните от атеросклероза, които са имали няколко инфаркта.

Освен това се наблюдава връзка между протичането на бронхиалната астма и чревната дисбактериоза не само при възрастните, но и при децата.

Съвсем различни на пръв поглед заболявания се характеризират с единен признак – дисбактериоза на дебелото черво, сравнително общ дефицит на анаеробните и повишаване на количеството на условно-патогенните и патогенните бактерии.

Последователността на събитията е следната: първоначален е дисбалансът на чревната микрофлора, който предизвиква постоянна интоксикация на организма, нарушение на метаболизма и имунната система, червата вече не могат пълноценно да изпълняват ролята на първичен филтър, нарушава се обмяната на жлъчните киселини, въглехидратната, водно-солевата обмяна, създава се опасност и развитие на диабет, дисфункции на черния дроб и бъбреците.

В дебелото черво започват да преобладават процесите на гниене и поради тази причина образуващите се токсини почти безпрепятствено попадат в черния дроб и се отлагат в него. Затова в края на краищата, когато човек достигне зряла възраст, черният дроб вече не може да изпълнява функциите си за филтриране на токсините и ги пропуска почти безпрепятствено в кръвта, с която те се разнасят из целия организъм, след което се замърсяват бъбреците и т.н. Болният започва дълъг път на лечение, което невинаги е ефективно, тъй като то се опитва да отстрани само следствието на заболяването, а не неговата причина.

Интоксикацията на организма възниква като следствие на токсемията и бактериемията и както вече е доказано, води до заболяванията на сърдечно-съдовата система. Бактериемията, особено след лечението на основната болест с антибиотици, може да се превърне в сепсис, който вече се съпровожда с функционални промени в черния дроб, бъбреците и далака, а противомикробната резистентност на организма рязко се понижава. В същото време, остротата и продължителността на сепсиса пряко зависят от количеството и степента на патогенност на микроорганизмите, населяващи червата и от своя страна оказват влияние върху баланса на полезната и патогенната микрофлора, което води до още по-значително понижаване на нивото на полезната микрофлора. Ако в този случай терапията се подсили с антибиотици, това може да доведе до още по-голямо влошаване на баланса и затваряне на кръга.

Някои хронични заболявания, които се развиват на фона на дисбактериозата, водят до нейното изостряне, дисбалансът на микрофлората се влошава още повече, хроничните болести навлизат в по-тежки форми, получава се затворен кръг.

Ако дисбактериозата на червата обаче се приеме за първопричина, то това в повечето случаи може да доведе до лесно разплитане на цялата верига и излекуване на болните от хронични заболявания.

Все пак не трябва да се смята, че всяко нарушение на баланса на микрофлората е болест. На първия стадий незначителното отклонение от нормалното съотношение между полезните и патогенните микроби е все още обратимо и може да изчезне от само себе си, без да предизвиква сериозни заболявания.

Вторият стадий - дисбактериозата вече е състояние, при което полезната микрофлора не може да се възстанови от само себе си. Ние го наричаме компенсирана форма на дисбактериозата, при която болният до определена степен се е приспособил към дисбаланса на микрофлората в червата си.

Третият етап представлява истинска дисбактериоза, когато организмът вече не може да се справя самостоятелно с постоянната интоксикация, настъпват сериозни нарушения на метаболизма и дейността на имунната система, като това състояние се характеризира с рязко намаляване на съдържанието на Ешерихия коли и слаб растеж на бифидумбактериите. За този етап са характерни два стадия – т.нар дисбактериоза от III и IV степен, които се различават помежду си със съотношението на полезната и патогенната микрофлора. Това вече са субкомпенсирани и декомпенсирани форми на болестта с нарушения в дейността на стомашно-чревния тракт и обективни промени в лигавицата на дебелото черво.

На фона на дисбактериозата могат да се появяват заболяванията, които вече не могат да се излекуват с помощта на обичайните традиционни методи. Патологиите, възникнали в резултат на дисбактериозата, от своя страна, още повече влошават дисбаланса на микрофлората; токсемията и бактериемията се повишават, което още повече усилва патологичния процес.

През последните години все повече стават фактите, които потвърждават тази хипотеза. Въз основа на голям брой клинични наблюдения е доказано, че след възстановяването на нормалната микрофлора на дебелото черво, имунната система се нормализира от само себе си, метаболизмът също се възстановява и болният се излекува от заболяването, от което е страдал в продължение на много години.