Дисбактериоза - премахване

 

Единствените средства, известни на повечето практикуващи лекари, които се използват при нарушен баланс на чревната микрофлора, са лиофилизираните препарати за възстановяване на чревната микрофлора. Основната причина да са толкова разпространени и предпочитани за употреба е техният дълъг срок на годност в търговската мрежа.

Лиофилизираните препарати обаче водят само до временно подобряване на здравословното състояние, без да възстановяват пълноценно биоценозата на дебелото черво. Причината за това е, че бактериите в тях не са съвсем живи, а условно живи. Т.е. те са в състояние, което изисква известни условия, за да възвърнат жизнените си функции. Проблемът е, че е практически много трудно да се създадат едновременно такива условия в човешкия организъм. Лиофилизираните пробиотици се получават, като бактериите се подлагат на бързо замразяване, след това се дехидратират. /изсушават/, поставят се в капсули или се таблетират, като по този начин се запазва тяхната жизнеспособност за продължителен период. За възстановяването на нормалните им жизнени функции са необходими доста условия, като напр.: температура 37°С, наличие на вода за рехидратация, подходяща хранителна среда, подходящо рН и време за възстановяване – от 8 до 20 часа в зависимост от вида на бактерията. Такива идеални условия има само в лабораторна среда. На практика в стомаха има само едно условие – температура 37°С.

При перорално приемане на сухи пробиотични препарати те последователно преминават през всички части на храносмилателния тракт и достигат местоназначението си, т.е. дебелото черво, след като вече са се изложили на въздействието на стомашния сок, жлъчката, панкреаса, продуктите на разграждането на храната в горните части на стомашно-чревния тракт. Процентът на бактериите, които могат изцяло да възстановят жизнените си сили в лиофилизираните препарати и без това не е висок, а в агресивната среда на стомашно-чревния тракт, огромната част от тях просто не успяват да „оживеят” и умират без да стигнат до мястото си на обитание и без да донесат необходимата полза. Увредената от дисбактериозата среда в дебелото черво изобщо не съответства на полезната среда, създадена в лабораторния термост с помощта на специални хранителни бульони. Върху етикетите на сухите препарати на бактериите обикновено се посочва доста значително съдържание на жизнеспособни бактерии в тях. То обаче се определя според тяхното съдържание в специалните хранителни среди, няколко часа след поставянето им в термостатични условия.

Все пак от приемането на лиофилизираните препарати има някакъв ефект. Той се дължи на метаболитните продукти от жизнената дейност на бактериите, които се намират в препаратите, и разграждането на самите „скелети” на загиналите бактерии /които са полезни за нас/. По този начин, когато се приема пробиотика, болезнените симптоми намаляват или напълно изчезват, но след прекратяване на приема, ако не се възстанови нормалната микрофлора на дебелото черво по друг начин, болестната симптоматика се възстановява.

За успешното премахване на дисбактериозата и нейните последствия следва да се предприемат комплексни действия, които включват: първо, да се направи диагностика; второ, елиминиране на патогенната и условно-патогенната микрофлора, гнилостните и гноеродните бактерии, т.е. да се извърши основно почистване на дебелото черво; и трето, въвеждане в дебелото черво на живи пробиотични култури, като едновременно се създава и подходяща хранителна среда за тях чрез пребиотици; четвърто, трайно колонизиране на дебелото черво от полезните бактерии.

Най-бързият, най-лесният, най-достъпният и максимално ефективен начин за възстановяване на полезната микрофлора на дебелото черво е чрез приемането на живи пробиотици, а те са такива само в течна форма. В течна водна среда бактериите са живи, имат подходящата хранителна среда, приемат се преди хранене, когато киселинността в стомаха е минимална, и бързо достигат активни до дебелото черво, където се справят с патогените. За да бъде обаче максимално ефективен този процес, е необходимо предварително да се изчисти дебелото черво от наличната фекална маса.

В съвременната литература, както в специализираната, така и в популярната, е широко разпространено мнението за голямата полза на периодичното прочистване на червата за поддържане на здравето на необходимото ниво. В книгата на Малахов, например, като ефективен метод за лечение на дисбактериозата се предлага комбинацията от прочистване на червата и специални диети, след което микрофлората се възстановява от само себе си. Ако това не се случи, се препоръчва тази процедура да се повтори още веднъж. И така в продължение на 2-3 месеца. Това е добър начин за провеждане на втория етап от едно комплексно лечение. На практика обаче, в повечето случаи пациентите не се излекуват, поради простата причина, че микрофлората на червата не се възстановява от само себе си. Тя се нуждае от външна помощ. Т.е. необходимо е реинтродуциране на полезни бактерии в червата за трайно възстановяване на чревната микрофлора и последващо цялостно излекуване.

По принцип, системата „Медбио+” също препоръчва прочистването на организма от отпадъците. Периодичното прочистване на червата не само от задържалите се в тях по-дълго от нормалното, но и от залепналите към стените на червата плътни изпражнения без съмнение е полезно за организма, но то не отстранява основната причина за неговото „задръстване” - дисбактериозата. Прочистването на дебелото черво трябва да бъде само първата част от цялостния процес. Втората част на този процес е заселването на полезните бактерии. Третата част е развитие на колонията от полезни бактерии в цялото дебело черво и увеличаването на количеството им до природно зададените норми, за което е необходимо да им се дава продължително време храна. Едва тогава можем да приемем, че сме свършили всичко необходимо за пълноценното възстановяване на нормалната микрофлора в дебелото черво.

Предлаганата от системата „Медбио+” методика за премахване на дисбактериозата помага на организма да възстанови нормалния метаболизъм чрез възстановяване на заложения от самата природа баланс на микрофлората на дебелото черво. За успешното заселване на пробиотичните бактерии: задължително първо се прави изчистване на дебелото черво с очистителното през устата: «Фортранс» за възрастни и „Дуфалак” за деца, като във вечерта на изчистването не се вечеря. На следващия ден преди първото хранене се започва прием на „Наринé Адълт Есеншъл“, преди следващото хранене се приема „Наринé Адълт Макс“ и така се редуват през деня преди всяко хранене по 15 ml на прием. При бебетата и децата също се редуват, като се спазва схемата за количеството според възрастта. Едновременно с приема на пробиотиците се пие и пребиотик „Медбио+Инулин“ /предлага се отделно в сайта/, дневно по 1 ч.л. /4 гр./ на всеки 35 кг. от телесното тегло, по време на хранене, разтворен във вода, чай или течна храна, разпределен на 2 или 3 приема, като дозата се увеличава постепенно, започвайки от 1/3 от дневната доза първия ден, 2/3 от дневната доза втория ден и цялата дневна доза третия ден.

За пълно заселване на необходимата микрофлора, в края на курса с пробиотиците „Нарине”, се приема за 3 дни пробиотикът Медбио+Ешерихия коли М17.

Ако се наложи да се провежда лечение с антибиотици, временно трябва да се преустанови използването на пробиотиците от серията NARINÉ  ADULT до приключване на курса с антибиотици и след това прилагането на пробиотиците да се поднови.

Окончателното стабилизиране на микрофлората става след около месец от заселването на пробиотичните бактерии при всички възрасти, ако междувременно не се приемат антибиотици или консервирани с голямо количество консерванти храни.

Понякога, в тежки случаи, може да не се възстанови напълно микрофлората след първия цикъл на прилагане на пробиотиците на микробиологична лаборатория Медбио+. Тогава се налага повтаряне на всички процедури.

Възможно ли е да има предозиране с пробиотици с живи бактерии в дебелото черво? Не е възможно по никакъв начин. Първо, при дисбактериоза вече има значителен недостиг на полезна микрофлора, което само по себе си спомага за развитието на патогенната и условно-патогенната микрофлора, а и средата в червата не е много благоприятна за приетите полезни бактерии поради наличието на голям брой отпадъчни продукти, затова бактериите трябва да са в големи количества. Второ, в резултат на съжителството и взаимната борба на двата вида микроорганизми /полезни и патогенни/ естествено се регулира количеството както на едните, така и на другите, т.е. необходими са както едните, така и другите.

Този начин за премахване на дисбактериозата позволява не само да се възстанови балансът на микрофлората, населяваща дебелото черво, но и да се осигури нормалното й функциониране в дългосрочен план.

Повечето съществуващи в днешно време методи за премахване на дисбактериозата допускат намесата в процеса на саморегулиране на баланса на чревната микрофлора, но само чрез потискането на патогенните бактерии. Но това е отстраняване на последствията, а не на причината. При дисбактериозата броят на полезните микроорганизми пада под границата, при която се осъществява активиране на системите за саморегулиране и  това  води до нарушаване на баланса в микрофлората на дебелото черво. Освен това, елиминирането на патогенната микрофлора обикновено се осъществява с помощта на антибиотици. А те, както е известно, унищожават не само патогенната, но и полезната микрофлора. Без наличие на полезни бактерии патогенната микрофлора скоро се появява отново и продължава болестотворната си дейност.

За да оздравее, на организма е необходима жизнеспособна и активна полезна флора, при това в съответните количества. Тогава балансът може да се възстанови и да се активира системата за саморегулиране, заложена в нас от Природата.