Дисбактериоза - диагностика

Дисбактериоза - диагностика

Диагностицирането на дисбактериоза се извършва предимно с анамнеза. За по-задълбочени изводи може да се направят и клинични изследвания.

Симптомите на дисбактериозата са:

  • чести чревни колики
  • запек
  • диария
  • метеоризъм (подуване на корема и газове)
  • честа умора, отпадналост, депресия, лошо настрoение
  • чести гъбични инфекции, дерматити и екземи
  • нарушена обмяна на веществата и лош апетит
  • дефекация по-рядко от 1 път на 2 дни
  • наличие на хемороиди или кървене
  • понякога ускорено или неравномерно сърцебиене
  • лош, неприятен дъх в устата
  • отстранен апендикс
  • раждане с операция
  • липса на кърмене
  • здравословни проблеми в най-ранно детство
  • често лечение с антибиотици
  • консумация на консервирани храни

Ако не обърнем внимание навреме, дисбактериозата може да стане причина за възникването на:

  • главоболие
  • повишен апетит за сладки неща
  • панкреатит и захарен диабет
  • дескинезия на жлъчния мехур и жлъчните пътища, жлъчно-каменна болест
  • екземи, псориазис, атопичен дерматит
  • хранителна и поливалентна алергия
  • бронхиална астма
  • опадане на косата и промени в структурата на ноктите
  • имунодефицит
  • промени в състава на кръвта
  • ендокринни заболявания
  • болести на централната нервна система, психични отклонения
  • дисфункция на стомашно-чревния тракт - запек, диария и др.
  • гастрити, дуоденити
  • нарушения на липидната обмяна (висок или нисък холестерол)
  • ревматоиден артрит и др. ставни и автоимунни заболявания
  • рак на гърдата, стомаха и дебелото черво
  • нарушения на кръвосъсирването

Най-обективният метод за диагностика на дисбактериозата на червата е анализът на изпражненията за бактериофлора, тъй като всеки ден с изпражненията се изхвърлят около 17 трилиона бактерии, населяващи червата. Това обаче е много тънък и трудоемък процес, който изисква не само максимална стерилност и унификация на времето за вземане на пробата, но и осигуряване на нейното съхранение, специфични температурни условия и висококвалифицирани лаборанти-бактериолози. Затова на практика анализът на изпражненията за дисбактериоза, който се провежда в нашите медицински институции, невинаги дава реална представа за съдържанието на съответната микрофлора в дебелото черво. Освен това ние проведохме следния експеримент - изпратихме изпражненията на един и същи болен в две различни лаборатории и получихме противоречиви резултати. Затова данните от анализите, които се провеждат в лабораториите на медицинските институции, невинаги съответстват на класическата картина, което от своя страна, не позволява на лекарите да вземат правилно решение за същността на заболяването и да диагностицират дисбактериозата.

Като се вземе предвид това обстоятелство, ние предлагаме на практикуващите лекари да обръщат основното си внимание върху клиничната картина, върху симптоматиката на заболяването, която се вижда и без микроскоп.

При децата:

  1. Ако детето има нарушение на дефекацията както във вид на диария (дефекацията е честа, течна, пенлива, наличие на неразградени остатъци от храна, изпражненията могат да бъдат зелени), така и във вид на запек (веднъж на два и повече дни), то това са признаци на дисбактериоза;
  2. Ако детето има диатеза, невродермит, екзема, хранителна или друга алергия (полиноза);
  3. Ако детето често боледува от ОРЗ, ОРВИ, бронхити с астматичен компонент - това предполага на първо място то да се изследва за наличие на дисбактериоза. При това може да няма промени в дефекацията. Повечето педиатри и особено детските алерголози и имунолози, разбира се, ще се учудят като прочетат това. Какво отношение има например бронхиалната астма към чревната микрофлора? В труда на учените от Московската медицинска академия „И.А. Сеченов”, представен на I-та Всеруска конференция „Дисбактериози и еубиотици”, беше показана връзката между степента на тежест на бронхиалната астма и дисбактериозата.

Тактиката, която Системата „Медбио+” предлага, е следната: в основата на всички заболявания, обусловени от нарушението на метаболизма и имунната система (а те са над 90%), да се поставя дисбактериозата.

Дисбактериозата е заболяване, което започва при децата и продължава при възрастните. С времето болестта започва да се съпровожда от още по-сериозни, но понякога и много лесно поправими нарушения на функционалните системи на организма.

Пациенти с многогодишна бронхиална астма, които през годините са приемали хормонални препарати, след провеждане на курс за лечение на дисбактериозата в продължение на няколко месеца забравят за хормоналните препарати, тъй като нямат нито един пристъп на астма.

При други пациенти - с желязодефицитна анемия, вторичен декомпенсиран имунодефицит, хранителни алергии, полиноза, често боледуване от простудни заболявания - след преминаване на курс за лечение на дисбактериозата обикновено получават значително подобряване на състояние си. Изчезват алергиите към хранителните продукти, съдържанието на хемоглобин в кръвта се повишава без приемането на каквито и да било специални препарати, които съдържат желязо, т.е. организмът започва самостоятелно да усвоява желязото от храната.

Диагностиката безспорно е важна, но дори и правилната диагностика на заболяването въз основа на коректно проведени микробиологични изследвания, все още не решава проблема напълно. Дисбактериозата все още не е призната от СЗО за заболяване. Това до голяма степен предопределя и факта, че досега не са търсени както методи за коректната й диагностика, така и методи за лечение на болните от чревна дисбактериоза. Медицинските изследванията през последните 20-30 години показват, че нагласата и подходите трябва да се променят. И че дисбактериозата е един от важните ключове за разрешаването на сериозни здравословни проблеми.

 





« назад