Дисбактериоза - диагностика
Дисбактериоза - диагностика
Диагностицирането на дисбактериоза се извършва предимно с анамнеза. За по-задълбочени изводи може да се направят и клинични изследвания.
Симптомите на дисбактериозата са:
- чести чревни колики
- запек
- диария
- метеоризъм (подуване на корема и газове)
- честа умора, отпадналост, депресия, лошо настрoение
- чести гъбични инфекции, дерматити и екземи
- нарушена обмяна на веществата и лош апетит
- дефекация по-рядко от 1 път на 2 дни
- наличие на хемороиди или кървене
- понякога ускорено или неравномерно сърцебиене
- лош, неприятен дъх в устата
- отстранен апендикс
- раждане с операция
- липса на кърмене
- здравословни проблеми в най-ранно детство
- често лечение с антибиотици
- консумация на консервирани храни
Ако не обърнем внимание навреме, дисбактериозата може да стане причина за възникването на:
- главоболие
- повишен апетит за сладки неща
- панкреатит и захарен диабет
- дескинезия на жлъчния мехур и жлъчните пътища, жлъчно-каменна болест
- екземи, псориазис, атопичен дерматит
- хранителна и поливалентна алергия
- бронхиална астма
- опадане на косата и промени в структурата на ноктите
- имунодефицит
- промени в състава на кръвта
- ендокринни заболявания
- болести на централната нервна система, психични отклонения
- дисфункция на стомашно-чревния тракт - запек, диария и др.
- гастрити, дуоденити
- нарушения на липидната обмяна (висок или нисък холестерол)
- ревматоиден артрит и др. ставни и автоимунни заболявания
- рак на гърдата, стомаха и дебелото черво
- нарушения на кръвосъсирването
Най-обективният метод за диагностика на дисбактериозата на червата е анализът на изпражненията за бактериофлора, тъй като всеки ден с изпражненията се изхвърлят около 17 трилиона бактерии, населяващи червата. Това обаче е много тънък и трудоемък процес, който изисква не само максимална стерилност и унификация на времето за вземане на пробата, но и осигуряване на нейното съхранение, специфични температурни условия и висококвалифицирани лаборанти-бактериолози. Затова на практика анализът на изпражненията за дисбактериоза, който се провежда в нашите медицински институции, невинаги дава реална представа за съдържанието на съответната микрофлора в дебелото черво. Освен това ние проведохме следния експеримент - изпратихме изпражненията на един и същи болен в две различни лаборатории и получихме противоречиви резултати. Затова данните от анализите, които се провеждат в лабораториите на медицинските институции, невинаги съответстват на класическата картина, което от своя страна, не позволява на лекарите да вземат правилно решение за същността на заболяването и да диагностицират дисбактериозата.
Като се вземе предвид това обстоятелство, ние предлагаме на практикуващите лекари да обръщат основното си внимание върху клиничната картина, върху симптоматиката на заболяването, която се вижда и без микроскоп.
При децата:
- Ако детето има нарушение на дефекацията както във вид на диария (дефекацията е честа, течна, пенлива, наличие на неразградени остатъци от храна, изпражненията могат да бъдат зелени), така и във вид на запек (веднъж на два и повече дни), то това са признаци на дисбактериоза;
- Ако детето има диатеза, невродермит, екзема, хранителна или друга алергия (полиноза);
- Ако детето често боледува от ОРЗ, ОРВИ, бронхити с астматичен компонент - това предполага на първо място то да се изследва за наличие на дисбактериоза. При това може да няма промени в дефекацията. Повечето педиатри и особено детските алерголози и имунолози, разбира се, ще се учудят като прочетат това. Какво отношение има например бронхиалната астма към чревната микрофлора? В труда на учените от Московската медицинска академия „И.А. Сеченов”, представен на I-та Всеруска конференция „Дисбактериози и еубиотици”, беше показана връзката между степента на тежест на бронхиалната астма и дисбактериозата.
Тактиката, която Системата „Медбио+” предлага, е следната: в основата на всички заболявания, обусловени от нарушението на метаболизма и имунната система (а те са над 90%), да се поставя дисбактериозата.
Дисбактериозата е заболяване, което започва при децата и продължава при възрастните. С времето болестта започва да се съпровожда от още по-сериозни, но понякога и много лесно поправими нарушения на функционалните системи на организма.
Пациенти с многогодишна бронхиална астма, които през годините са приемали хормонални препарати, след провеждане на курс за лечение на дисбактериозата в продължение на няколко месеца забравят за хормоналните препарати, тъй като нямат нито един пристъп на астма.
При други пациенти - с желязодефицитна анемия, вторичен декомпенсиран имунодефицит, хранителни алергии, полиноза, често боледуване от простудни заболявания - след преминаване на курс за лечение на дисбактериозата обикновено получават значително подобряване на състояние си. Изчезват алергиите към хранителните продукти, съдържанието на хемоглобин в кръвта се повишава без приемането на каквито и да било специални препарати, които съдържат желязо, т.е. организмът започва самостоятелно да усвоява желязото от храната.
Диагностиката безспорно е важна, но дори и правилната диагностика на заболяването въз основа на коректно проведени микробиологични изследвания, все още не решава проблема напълно. Дисбактериозата все още не е призната от СЗО за заболяване. Това до голяма степен предопределя и факта, че досега не са търсени както методи за коректната й диагностика, така и методи за лечение на болните от чревна дисбактериоза. Медицинските изследванията през последните 20-30 години показват, че нагласата и подходите трябва да се променят. И че дисбактериозата е един от важните ключове за разрешаването на сериозни здравословни проблеми.
« назад